Обсебваш ме. Недей така.
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш
и предполагам, като всички мои блянове,
в чиито и свят, стая, съзнание да влизаш,
не оставаш незабелязан.
Омайваш ме. Унасям се в усмивката
и в думите. Но с теб ще се задавя.
Далеч си, чужд си и едва ли съм щастливката,
която ще съумее да те притежава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация