Опит за вътрешни дилеми
Обсебваш ме. Недей така.
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш
и предполагам, като всички мои блянове,
в чиито и свят, стая, съзнание да влизаш,
не оставаш незабелязан.
Омайваш ме. Унасям се в усмивката
и в думите. Но с теб ще се задавя.
Далеч си, чужд си и едва ли съм щастливката,
която ще съумее да те притежава.
Ах, чувам разни думи приглушени.
"Далеч си, чужд си..." нещо ми говори.
Аха, опит за вътрешни дилеми.
Поисках те. Вратата няма сама да си затворя.
05.09.2008г.
гр. Пловдив
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш
и предполагам, като всички мои блянове,
в чиито и свят, стая, съзнание да влизаш,
не оставаш незабелязан.
Омайваш ме. Унасям се в усмивката
и в думите. Но с теб ще се задавя.
Далеч си, чужд си и едва ли съм щастливката,
която ще съумее да те притежава.
Ах, чувам разни думи приглушени.
"Далеч си, чужд си..." нещо ми говори.
Аха, опит за вътрешни дилеми.
Поисках те. Вратата няма сама да си затворя.
05.09.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
