Опитах...
Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб,
че тръни във нозете се забиват.
Сезоните - зеници без очи,
а аз без тебе, обич, все не мога.
Опитах всичко, разни женски тайни.
И все се молех някак да забравя.
Магия търсех, да те заличи
от моето сърце, а то не те забравя.
Дори не зная има ли такава
магия, със която да забравя.
Каква е тази сила необятна
на мисълта за теб и тъй омайна?!
Опитах. Няма сила на земята,
която да те заличи и се завръщам.
Дали ще ме приемеш в две ръце,
не зная, ала зная - теб обичам.
Дали ще трепнеш, както някога.
Когато ме докосваше като светиня.
По-грешна съм от всякога.
И любовта е сила, не и милостиня.
И ако още има лудост в теб
и може пак сърцето ти да ме обича...
пред теб, любов, на колене
душата ми в любов ти се зарича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
