Опитах, ала не успях...

И всичко в мене се взриви,

а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...

Опитах се да го притисна -

сърцето, за да не кърви,

да го закърпя със забрава – ръждясала игла

опитах... Ала не успях!

Последна болката умря,

погълната от тишината след пагубния взрив

и днес е ред за Вечността...

Пред мен остана само тя,

макар отдавна да не помня какво е... да си жив!

Опитах, ала не успях

да продължа... След теб, след нас...

И се пречупих – като клонка под падналия сняг

и се превърнах във сълза,

в стенание без звук и глас...

Вълна, разбита във скалите на непристъпен бряг!

Опитах! Ала не успях

да стъпя здраво на крака

и паднах в пропастта под мен... Но нека не тъжим!

Макар за кратко, аз живях!

И днес, с Кръчмаря под ръка

е време сметката за този живот да уредим!