Jun 30, 2012, 12:49 PM

Опитах

  Poetry » Love
982 0 1

Опитах, ала не успях...

И всичко в мене се взриви,

а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...

Опитах се да го притисна -

сърцето, за да не кърви,

да го закърпя със забрава – ръждясала игла

опитах... Ала не успях!

Последна болката умря,

погълната от тишината след пагубния взрив

и днес е ред за Вечността...

Пред мен остана само тя,

макар отдавна да не помня какво е... да си жив!


Опитах, ала не успях

да продължа... След теб, след нас...

И се пречупих – като клонка под падналия сняг

и се превърнах във сълза,

в стенание без звук и глас...

Вълна, разбита във скалите на непристъпен бряг!

Опитах! Ала не успях

да стъпя здраво на крака

и паднах в пропастта под мен... Но нека не тъжим!

Макар за кратко, аз живях!

И днес, с Кръчмаря под ръка

е време сметката за този живот да уредим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нооо, успяваш да докоснеш! Върни кръчмаря обратно, аз черпя!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...