Опитах, ала не успях...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви,
да го закърпя със забрава – ръждясала игла
опитах... Ала не успях!
Последна болката умря,
погълната от тишината след пагубния взрив
и днес е ред за Вечността...
Пред мен остана само тя,
макар отдавна да не помня какво е... да си жив! ...