13.02.2010 г., 22:43

Опитах се

1K 0 7

Опитах се

 

Опитах се при теб да вляза -

не в твоя дом, а в твоята душа

и исках там да поостана

за дълго, не за ден и два…

 

И исках там да заживея,

за теб да стана аз Съдба,

но колкото и да опитвах,

ти бе заключена врата.

 

Затворен дом, угаснал огън,

сковаващ студ и тишина…

Това единствено намерих

и тръгнах си сама в нощта.

 

Луната плахо се отдръпна

и в тъмни облаци се скри.

Пустеещо сърцето ми потръпна,

изгубило последните мечти.

 

Опитах се да те забравя

и нов живот да заживея,

опитах се да го направя,

сълзи за тебе да не лея.

 

Ала ориса ме съдбата

да бъда сам-сама в света,

да те нося във душата

и да не вярвам в Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Честит празник!
  • Тъжен, но хубав стих. Честит празник!!!
  • Хубаво!Поздрав!Честити празници!
  • Мислех си тъкмо да пиша за "във душата", но ето че някой ме е изпреварил... Като идея ми допадна.
  • Много истински написано, всеки от нас сигурна съм е имал такива моменти в живота си, но живота продължава. Имам само един съвет за стиха: "да те нося в душата" да стана "да те нося ВЪв душата". По благозвучно ми е, но това е само приятелски съвет. Успех!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...