Опитах се
Опитах се
Опитах се при теб да вляза -
не в твоя дом, а в твоята душа
и исках там да поостана
за дълго, не за ден и два…
И исках там да заживея,
за теб да стана аз Съдба,
но колкото и да опитвах,
ти бе заключена врата.
Затворен дом, угаснал огън,
сковаващ студ и тишина…
Това единствено намерих
и тръгнах си сама в нощта.
Луната плахо се отдръпна
и в тъмни облаци се скри.
Пустеещо сърцето ми потръпна,
изгубило последните мечти.
Опитах се да те забравя
и нов живот да заживея,
опитах се да го направя,
сълзи за тебе да не лея.
Ала ориса ме съдбата
да бъда сам-сама в света,
да те нося във душата
и да не вярвам в Любовта!
© АнеблА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Честит празник!
-
Тъжен, но хубав стих. Честит празник!!!
-
Хубаво!Поздрав!Честити празници!
-
Мислех си тъкмо да пиша за "във душата", но ето че някой ме е изпреварил... Като идея ми допадна.
-
Много истински написано, всеки от нас сигурна съм е имал такива моменти в живота си, но живота продължава. Имам само един съвет за стиха: "да те нося в душата" да стана "да те нося ВЪв душата". По благозвучно ми е, но това е само приятелски съвет. Успех!
-
Поздрави и от мен,хареса ми!
-
о,не,мила,не спирай да вярваш в любовта.Иначе,БРАВО от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
