19.06.2018 г., 20:38

Опитах се

1.4K 5 17

Опитах се да те откъсна от сърцето.

Боли! По дяволите, как боли!!!

А вечер отмъщава си – да е проклето, 

върху жаравата си, ме горѝ! 

 

Опитах се от ириса да те изтрия,

но мастилото не се размива 

и през нощта люти, с клепачи щом те скрия, 

прогори очите ми...прелива... 

 

И от ума, опитах се, да те изтръгна, 

но рана се получи, все кърви...

И пак си там, и иде ми да го захвърля – 

безумна да съм, та да не скърби! 

 

Опитах се и спомените да заровя, 

но живота как да си затрия?! 

Илюзии не спират, бавно, да ме тровят... 

Как от мислите си, да се скрия?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря за отзивите и присъствието ти, Велине!
  • Докосваш и бодеш с този стих, Пепи! Поздрави!
  • Предполагам, че имаш предвид лирическата, Гавраил. Благодаря, че беше тук!
  • Стиховете са най-ефикасното средство за твоята болка!
  • Благодаря, Дани!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...