Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме!
Изречи ме насън, помоли ме да спра,
да не тръгвам, а да остана, моли ме...
да се стопля при теб, докато спира дъжда!
Измисли ме - спасителка, фея неземна,
потърси ме отчаян в някой ден, земен, мой.
Подскажи ми, дай ми знак, призови ме,
ред да сложа в мислите твои!
Опитай... 08.06.2016 г, 22,21 ч.
© Таня Чардакова Всички права запазени