Опитомяване на дивото
ОПИТОМЯВАНЕ НА ДИВОТО
Валеше в мене стогодишен дъжд –
в очите и сърцето ми валеше.
Разбирам как се губи изведнъж
това, което беше и не беше.
Това, което нямаше ръце,
но силно можеше да ме прегърне,
като гальовно питомно вълче,
че вярно ще ми бъде – да залъгва.
От дивото порасна единак,
внезапно свободата го примами –
с гората си дъждовна и със знак,
одраскан от натрапчиво ухание.
И той пое по пътя в тишина,
която не оставя нищо близко.
Защо е този усет за вина,
че още го обичам и ми липсва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
