Опитомяване на дивото

13.08.2022 г., 9:50 ч. 2022-08-13T13:09:50+03:00

Поезия » Любовна

208 1 2

ОПИТОМЯВАНЕ НА ДИВОТО

Валеше в мене стогодишен дъжд –
в очите и сърцето ми валеше.
Разбирам как се губи изведнъж
това, което беше и не беше.

Това, което нямаше ръце,
но силно можеше да ме прегърне,
като гальовно питомно вълче,
че вярно ще ми бъде – да залъгва.

От дивото порасна единак,
внезапно свободата го примами –
с гората си дъждовна и със знак,
одраскан от натрапчиво ухание.

И той пое по пътя в тишина,
която не оставя нищо близко.
Защо е този усет за вина,
че още го обичам и ми липсва?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.