Опитомяване на думите
Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина,
в която всички отговори крия,
под тръните на пареща вина.
(Сърцето към луната вълча вие).
Усещаш ли? Сред мрака на нощта,
изправил си се сам срещу стената
на онемяла, грапава душа,
затворила в мълчание мечтата.
Уж тихо е. А този свят крещи,
побъркан от клишета и реклами.
Как би могъл да чуеш, кой мълчи
когато сетивата ти ги няма?!
А думите са просто инструмент,
но ценен е зарядът, който носят.
Дали ще можеш, в някакъв момент,
да ги превърнеш в смисъл, е въпросът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
