Опитвам се да бъда силна!
Опитвам се да бъда силна,
но не мога вечно аз да крия
празнотата в своите гърди...
Боря се дори и със съдбата,
само да не съм сама, с някой ъгъл слята...
Дори и късче самота да ме пронизва,
прехапвам устни,
продължавам да вървя напред...
Гледам с вдигната глава
към бъдещето необятно...
Назад към миналото не поглеждам...
Само споменът горчив остана...
Боря се... за да не съм сама...
Не знам дали ще издържа дори,
но знам едно - „И утре има сутрешни зори..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Иванова Всички права запазени
