Опиянени от наслада
Пияна си, държи те тази страст,
от която няма главобол,
която дава ти над мене власт
и ме съблеча с погледа ти, гол...
И мен опиянението ме лови
с мекотата на нежните ти длани,
и дрехите ми вече са окови,
след миг по пода те са разпиляни...
А после... всичко губи се в екстаз...
И следват многобройни тостове...
Красивото избухва в нас -
И пак, отново, пак отново искам те!...
21.02.2025./25.02.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
