7.01.2007 г., 17:25

Опиянение на духа

1.6K 0 5

Тихичко,
на пръсти стъпвам
и все по-близо се намирам
до иэпълнена с оазиси пустиня.

Неволно,
в пясъка залитам
и горещо пожелавам
с обич искрена и страст да любя.

Свободно,
с духа си политам
и ясно образа съзирам,
размил се с мъничката радост моя.

Щастливо,
без разсъдък се завръщам
и все по-учестено вдишвам,
преживяла мигновена еуфория.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...