Тихичко,
на пръсти стъпвам
и все по-близо се намирам
до иэпълнена с оазиси пустиня.
Неволно,
в пясъка залитам
и горещо пожелавам
с обич искрена и страст да любя.
Свободно,
с духа си политам
и ясно образа съзирам,
размил се с мъничката радост моя.
Щастливо,
без разсъдък се завръщам
и все по-учестено вдишвам,
преживяла мигновена еуфория.
© Емили All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
