Август
От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш,
тъй дълго, като цели пет лета.
И сладките си тайни да разкажеш,
сред дъхави полета със цветя.
Жадувам те, защото си спокоен,
усмихнато щастлив, небрежно бос.
Със тебе всеки ден е празник троен,
на който съм поканен – знатен гост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
