11.02.2011 г., 22:41

Оправданието на един неудачник

1.1K 0 0

Времето никога не стига.

Времето никога не спира.

Времето е наш господар

и никому не е дар.

 

Вината е моя, че забравих

и тъга в душата си поставих.

Че разсеян съм, не отричам,

напомнете ми, това поне обичам.

 

Как мога да се променя?

Как мога времето да превъртя?

Как мога урагана от мисли аз да спра?

Как мога на всички да угодя?

 

От мен всеки много очаква

и в мен надежда е стаил,

но отнесен съм, какво да правя,

Такъв съм бил,

                           такъв ще си остана.

 

Грешно ли е да имам мечти,

които да гоня и желая?

Грешно ли е да имам интереси,

с които да бъда нищо повече от себе си?

 

В главата ми е пълна бъркотия!

Где три свята стискат се за шия!

Това, което съм,

                            това, което трябва да бъда,

                                                                            това, което искам да бъда.

 

И ето, стоя пак пред синия екран

и в рими абсурдни думи редя,

защото знам, че само аз съм…

и нищо вече не мога да променя.

 

Посвещавам го на себе си. Човек, чиято отнесеност, плашещо се превръща в начин на живот.

Ха да ми е честит пропуснатия изпит. (Дет се вика, аз на коя дата го чакам, той на коя дата изскача…)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...