Опростяване на сложността е зов
Погледнах снимката ти и потръпнах
от погледа ти толкова циничен –
понечих и от нея се отдръпнах,
но този поглед беше по-различен,
защото не забулваше жената,
готова с “радост” да се отдаде,
а разказваше за самотата,
решила с мен любов да създаде.
Замислих се и грабнах телефона,
когато чух, примрял от нежност глас,
кодиращ мило на душата фона
и цялата му сложност сетих аз.
Доскоро се опитвах с простотата
да вдъхна в ледено сърце любов,
търсещо, чрез мен, у себе си жената,
а тука сложността е зъл покров.
Опростяване на сложността е зов
и за безметежност мила, ще помоля,
а това ще наречем с теб “любов”,
но за нея ще ни трябва воля.
Няма да разчитаме на чудеса –
стъпките ни ще са обозрими,
но ще ти покажа наште небеса,
щом един за друг си станеме любими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
