Опростяване на сложността е зов
Погледнах снимката ти и потръпнах
от погледа ти толкова циничен –
понечих и от нея се отдръпнах,
но този поглед беше по-различен,
защото не забулваше жената,
готова с “радост” да се отдаде,
а разказваше за самотата,
решила с мен любов да създаде.
Замислих се и грабнах телефона,
когато чух, примрял от нежност глас,
кодиращ мило на душата фона
и цялата му сложност сетих аз.
Доскоро се опитвах с простотата
да вдъхна в ледено сърце любов,
търсещо, чрез мен, у себе си жената,
а тука сложността е зъл покров.
Опростяване на сложността е зов
и за безметежност мила, ще помоля,
а това ще наречем с теб “любов”,
но за нея ще ни трябва воля.
Няма да разчитаме на чудеса –
стъпките ни ще са обозрими,
но ще ти покажа наште небеса,
щом един за друг си станеме любими.
© Валери Рибаров All rights reserved.
