Опровергаване на реалността
Нe ме събуждай! Нека да сънувам…
Насън нещата винаги са прости.
Несъществуващото – съществува,
и ти за мен не си случаен гостенин,
и няма да си тръгнеш, щом пристъпи
денят през прага с пъстрата си дреха.
А аз ще съм на друго име кръстена,
ще бъда млада, и наивно крехка…
И всичко ще е още предстоящо,
и всяка грешка ще е поправима.
Ще те посрещам, и ще те изпращам
под сянката на старата смокиня…
Не ме събуждай! Нека те сънувам!
И нека те обичам – остави ме!
Несъществуващото – съществува,
и то е осезаемо, и зримо,
и няма край, и време, и пространство…
Миражите са истински и сбъднати
в едно безкрайно вечно постоянство.
Не ме събуждай ти! Не ме събуждай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Василева Всички права запазени
