Аз мисля, че съм оптимист,
вървя по светлата страна,
стремя се все да бъда чист
и семена добри да сея!
Не зная как ме възприемат
и как ме другите ценят...
Аз давам по- от мен да вземат
отколкото да ми дадат!
Щом някой тъжно се разплаче
и в мен очите за сълзят...
На хората правата тача.
На възрастните правя път!
Стремя се и да съм възпитан,
да бъда просто джентълмен.
По кокалчета аз не ритъм,
докато не ме ритнат мен!
Бих искал с мен да се сравняват.
Да търсят примери във мен.
Когато просто път ми дават,
не търсят свада те със мен!
03.12.2017г.София
© Христо Славов Всички права запазени