9.06.2019 г., 13:18

Оптимизъм

651 0 0

Изпих си до дъно горчивата чаша,

но животът остана красив.

Бавно след себе си, съдбата си влача,

но той ме поглежда весел и жив.

 

Бавно в небето облак пътува,

аз се заглеждам на там.

Ято птици в небето се рее,

сякаш отнася днешния ден.

 

Лазурно над мене небето сияе,

орел се къпе в небесната шир.

Пеперуда над житата , като цвете прелита

и каца на тъничък клон.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...