Опустяваща любов
Колко много любов
опустяла по светските друми.
Чух стенания, зов,
съкровенно проплакващи думи...
И попитах защо,
любовта като мен боледува?
Тя е свята следа!
Тя е знак за започващо чудо...
Меркантилен света
не зачита неземни вълшебства.
Опустя любовта!
Пустотата е ново наследство!
Портфейла танцува
и размахва причините нови:
Колко истински струват
романтичните, нежни любови...
Душите са в сенки
и следи от сълзи и ридания.
Пулсиращи вени
за нови, модерни терзания...
Любовта вкаменена -
като паметник в трънни полета...
Опустяла от чувства
си оплаква самичка късмета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
