15.02.2025 г., 13:30 ч.

Опустяваща любов 

  Поезия
5.0 / 6
152 1 4
Колко много любов
опустяла по светските друми.
Чух стенания, зов,
съкровенно проплакващи думи...
И попитах защо,
любовта като мен боледува?
Тя е свята следа!
Тя е знак за започващо чудо...
Меркантилен света
не зачита неземни вълшебства.
Опустя любовта!
Пустотата е ново наследство! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...

Още произведения »