Опълчвам ти се...
Опълчвам ти се, сядам пред екрана.
Не искаш стихове да пиша. Аз ги живея,
сега и вчера, та даже да ме няма...
вятърът след мен ще диша, аз ще пея,
в най-тихото на ласката му ще ме има.
Не трябва казваш, облаците да любувам
с очи изпълнени с мечтания...
Ала не свеждам погледа си, пак жадувам
небето винаги да ме изпълва със сияния,
от детските ми спомени и вдъхновения.
Такава съм, опълчваща ти се и малко дива.
Tи не убивай, изгревите ми, в очите!
Пък даже, ако искаш после намрази ме,
но ме остави, да си допиша редовете..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
