Опълчвам ти се, сядам пред екрана.
Не искаш стихове да пиша. Аз ги живея,
сега и вчера, та даже да ме няма...
вятърът след мен ще диша, аз ще пея,
в най-тихото на ласката му ще ме има.
Не трябва казваш, облаците да любувам
с очи изпълнени с мечтания...
Ала не свеждам погледа си, пак жадувам
небето винаги да ме изпълва със сияния,
от детските ми спомени и вдъхновения.
Такава съм, опълчваща ти се и малко дива.
Tи не убивай, изгревите ми, в очите! ...