Оран
Вече двайсет години орем, впрегнати в тежък ярем.
Теглим дълга и права бразда, та зад нас да остане следа.
И не можем да спрем, защото този ярем
доброволно нахлузихме някога.
Аз в косите със сива следа,
ти с прошарена дълга брада,
с отмалели пети, но със чисти мечти
още имаме сили. И напъваме мишци и жили,
та мечтите ни да не угаснат.
И макар че браздата ни права
много често криволичеща става,
но не можем да спрем - общ е този ярем.
Не, не искаме вече да спрем - този тежък ярем
стана наша съдба и призвание.
Теглим дълга и права бразда, та зад нас да остане следа.
И не можем да спрем, защото този ярем
доброволно нахлузихме някога.
Аз в косите със сива следа,
ти с прошарена дълга брада,
с отмалели пети, но със чисти мечти
още имаме сили. И напъваме мишци и жили,
та мечтите ни да не угаснат.
И макар че браздата ни права
много често криволичеща става,
но не можем да спрем - общ е този ярем.
Не, не искаме вече да спрем - този тежък ярем
стана наша съдба и призвание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
