Оратор
Хитър съм като хлебарка.
Просто, къртя мивки в парка.
Там съм царят на квартала
и омайвам с ,,ала-бала".
Всички кефят ми се много.
Ръкопляскат, слава Богу!
Пък и аз такива кърша,
че след тях сълзите бърша.
Лафя за любов, омраза,
за начална крайна фаза.
Ококорено ме зяпат-
все едно мухите лапат.
Много съм си сладкодумен,
като в манастир-игумен.
И речта ми лей се леко
и се чува, бе, човеко!
Ей такива хора трябват!
Всекиму акъл да грабват.
Ала, не със простотии,
казани на две ракии,
а със мисъл трезва, точна.
Все пак, пролетта започна!
Хората се размечтават,
на фантазии път дават.
За да са от плът и кръв
трябва да заложиш стръв.
Да говориш ти полека,
за да влезнеш във човека.
Да оставиш и следа.
Ний сме малко, за беда!
Чакаме от вас наследници,
нови топители на ледници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
