Хитър съм като хлебарка.

Просто, къртя мивки в парка.

Там съм царят на квартала

и омайвам с ,,ала-бала".

Всички кефят ми се много.

Ръкопляскат, слава Богу!

Пък и аз такива кърша,

че след тях сълзите бърша.

Лафя за любов, омраза,

за начална крайна фаза.

Ококорено ме зяпат-

все едно мухите лапат.

Много съм си сладкодумен,

като в манастир-игумен.

И речта ми лей се леко

и се чува, бе, човеко!

Ей такива хора трябват!

Всекиму акъл да грабват.

Ала, не със простотии,

казани на две ракии,

а със мисъл трезва, точна.

Все пак, пролетта започна!

Хората се размечтават,

на фантазии път дават.

За да са от плът и кръв

трябва да заложиш стръв.

Да говориш ти полека,

за да влезнеш във човека.

Да оставиш и следа.

Ний сме малко, за беда!

Чакаме от вас наследници,

нови топители на ледници!