Ореол
...И всяка сутрин Бог от шест до седем...
Лилия Радоева
Жената, дето някак удължи
на младостта сезона ми нетраен,
не смесва истините със лъжи,
не рови с пръчка дребните ми тайни.
Тя стъпва дваж по-тихо от сърна
в зори и твърде често ми се чини
как в спалнята се носи мирис на
кафе и ягодови палачинки…
…как бутва леко сребърен поднос
на крайчеца в семейното ни ложе.
И може би е сигурна в едно,
че сладката ми дрямка ще отложи.
И трепетно ще смигне, пък току
коси ще спусне. Аз пък ненадейно
край пъпчето й, с устни от локум,
възторжен венчелистчето ще вейна.
И тя ще гледа дълго как расте
разгърден Бог у мен от шест до осем,
доде край нас не звънне глас дете
и моят ореол се поизноси…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Браво, Ив, велик си - и то не само от 6 до 8!
