mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
22.09.2012 г., 13:14 ч.

Ореоли 

  Поезия
1346 1 8

Далечното е всъщност ореолът…
Дамян Дамянов

Поредният приятел свети вечер.
От точно тази светлина съм болен.
Изпратих го, във ореол облечен,
а своята душа прибирам гола.

Осъмвам в битие, от друг решено.
Не топли пламък, който е далечен.

Сърцето се превръща във мишена,
а всеки ореол коварен меч е.

Тече тъга в посърналите вени.
Душата ми остана чисто гола.
И чувствам я така отдалечена,
че виждам и над нея ореола.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??