Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
4.04.2020 г., 15:48 ч.

Орфеево цвете 

  Поезия » Любовна
1918 5 4

Вървя по някакви чукари,

съвсем вглъбена, никому ненужна.

А планината тихо се разтваря

и пуска ме във дебрите си чудни.

На склон, в пукнатина красиво цвете

показало е белите си дрешки -

Орфеево било, от кръв родено

и някак си, дарено с вечност.

Изтръгнато, оставено в забрава,

с години мъртво – може да покълне,

от облака се свива, сякаш бяга,

от слънцето разтваря се и тръпне.

Душица крехка, сам-сама в скалата,

усмихва се дори на самотата,

дъждът попива, къта го във жажда,

защото всеки ден живот не дава.

Приседнах, лирата дочух в душата,

и химни за природата звучаха.

Орфей дойде, когато падах в мрака

със цвете – от смъртта да се преражда.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива творба! Поздравления!
  • Красиво!!!🌸
  • Опитвам се, напоследък не живея точно в реалния свят. Приказките и митовете помагат. Благодаря!
  • Орфеевото цвете - поникнало от кръвта на Орфей (разкъсан от вакханките след 4 годишната му скръб по Евридика) е символ на прераждането на певеца и поета. Много ми хареса стиха ти, Геновева. Винаги търсиш значимото с поезията си. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??