Може би ти е тъжно
и пуст е дома ни без мен,
може би е безцелен за теб
и безрадостен новият ден...

Вярвам, не се и  съмнявам,
че за жалост е точно така,
но свърши се... аз продължавам
по път нов и различен сега...
 
Пълна със слънчеви, мои идеи
търся все още онез орхидеи,
които ти за мен не набра -
те не се срещат в пустиня,

макар и късно... дано го разбра...
Не е сърцето сърце - с милостиня,
не е ръката - щедра ръка,
щом любовта превръща в робиня...

Пролет е... цъфтят орхидеи,
красота даряват на друга земя -
и аз, с животворни чувства изгрели
към нея, по път нов и различен вървя...

   Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•