dariana (Дарина)
39 13
23.06.2005 г., 22:41 ч.

Орис 

  Поезия
1390 0 3
Орисана ли съм сама да бъда,
без моята единствена любов.
Мечтите си рисувах, а не сбъднах -
защо ми е тогава тоз живот.

От грехове ли изгорих крилата си,
или съдбата ме попари да скърбя.
И вече не усещам сетивата си,
годините позорно разпилях.

Сърцето ли във камък да превърна,
очите - във пресъхнала река.
Отгоре сякаш някой ми го върна -
завинаги във болка да горя.

Защо когато си прогледнал
в изстрадалата си на куп любов,
на сто един дали е мернал
във този си и другия живот.

Защо тогава, Господи, изпращаш
неволи,пречки и безброй беди.
Защо като прокажени наказваш
такива като мен жени.

Ориса ли ме ти да бъда,
да страдам цял живот сама.
Мечтите ми защо не сбъдна,
защо остави вечно да тъжа.

© Дарина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно искренно и силно! БРАВО!!!
  • ей "след всеки край идва едно ново начало...".Мисли за него и няма "да си орисана да страдаш цял живот сама" Гаранция!
    хубаво е
  • гадничко е ако е преживяно,иначе стих.е хубавичко
Предложения
: ??:??