10.11.2009 г., 19:04

Орис

1.3K 0 2

Обичам те, когато гледаш в очите ми.                                                                                       Обичам те, когато ме докосваш.                                                                                                 Обичам те, когато ме прегръщаш.                                                                                              Обичам те, когато ме отблъскваш.                                                                                             Обичам те, когато се усмихваш.                                                                                                  Обичам те, когато плачеш.                                                                                                           Обичам те, когато си до мен.                                                                                                       Обичам те, когато си далеч.                                                                                                         Обичам те, когато спиш.                                                                                                                Обичам те, когато се събуждаш.                                                                                                 Дори когато си отида от света, пак тебе ще обичам.                                                              Защото съм орисан вечно тебе да обичам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...