10 нояб. 2009 г., 19:04

Орис

1.3K 0 2

Обичам те, когато гледаш в очите ми.                                                                                       Обичам те, когато ме докосваш.                                                                                                 Обичам те, когато ме прегръщаш.                                                                                              Обичам те, когато ме отблъскваш.                                                                                             Обичам те, когато се усмихваш.                                                                                                  Обичам те, когато плачеш.                                                                                                           Обичам те, когато си до мен.                                                                                                       Обичам те, когато си далеч.                                                                                                         Обичам те, когато спиш.                                                                                                                Обичам те, когато се събуждаш.                                                                                                 Дори когато си отида от света, пак тебе ще обичам.                                                              Защото съм орисан вечно тебе да обичам. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...