Орис
Орис
Когато в тебе срещнах любовта,
ти подарих и нощите и дните,
но ме превърна в късче самота -
от пъзела разбъркан на мечтите!
Останаха ми спомени горчиви,
които ме изгарят и болят
и минало са дните ни щастливи,
очите ми не спират да сълзят!
И въпреки че вече си далече,
и въпреки че няма те до мен,
на теб съдбата ме обрече,
да посветя и сетния си ден.
Макар да зная, че си вече с него
от все сърце ти пожелавам аз:
„Обичай го, тъй както те обичах
и бдях над тебе всеки ден и час!”
И моля се дано да си щастлива
по пътя, който ти сама избра -
на мен ми стига да те виждам жива,
в сърцето си ще пазя любовта.
Любов, която ни дари със рожба,
любов разкрила нови светове,
любов, която ни спохожда
и ни прощава всички грехове!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
