Орис

17 nov 2014, 18:21

Poesía » De amor

498 0 2

Орис

Когато в тебе срещнах любовта,

ти подарих и нощите и дните,

но ме превърна в късче самота -

от пъзела разбъркан на мечтите!

Останаха ми спомени горчиви,

които ме изгарят и болят

и минало са дните ни щастливи,

очите ми не спират да сълзят!

И въпреки че вече си далече,

и въпреки че няма те до мен,

на теб съдбата ме обрече,

да посветя и сетния си ден.

Макар да зная, че си вече с него

от все сърце ти пожелавам аз:

„Обичай го, тъй както те обичах

и бдях над тебе всеки ден и час!”

И моля се дано да си щастлива

по пътя, който ти сама избра -

на мен ми стига да те виждам жива,

в сърцето си ще пазя любовта.

Любов, която ни дари със рожба,

любов разкрила нови светове,

любов, която ни спохожда

и ни прощава всички грехове!

Любомир Попов

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2014-11-19T10:04:44+02:00

... и само заради едното спохождане понякога си струва да е била...
djudjii (Жанет Велкова)

2014-11-19T09:49:26+02:00

Много благородно това с пожеланието. Замислих се, аз май няма да мога така.
Хубав стих!
И... благодаря за омайницата