Съдбата е хирург от висша класа-

поставящ разрезите свои безпогрешно,

и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,

откупвайки се със пари или пък с друго нещо.

Понякога е тя комик на сцена  - леко пийнал си бохем,

под бляскавия лъч на прашния прожектор,

друг път - войник по устав, до зъбите въоръжен,

или пък  само прост директор.

Секунда - и си вън от светлия уют домашен.

И си бос и дрипав шут,

препъващ се по пътя чер и прашен.

И в него сякаш  са и  другите и те-

понесли своите мечти, копнежи.

Вървим без ритъм – един във унес,

друг лети с крилете на големите стремежи.

Обител търсим- липсващия дом оставен нейде там във мрака,

с канелен дъх и с топлина, на южен склон….

И дай Боже в него някой да ни чака!