Oct 5, 2023, 12:46 PM

Орис

  Poetry
624 0 0

 

Съдбата е хирург от висша класа-

поставящ разрезите свои безпогрешно,

и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,

откупвайки се със пари или пък с друго нещо.

Понякога е тя комик на сцена  - леко пийнал си бохем,

под бляскавия лъч на прашния прожектор,

друг път - войник по устав, до зъбите въоръжен,

или пък  само прост директор.

Секунда - и си вън от светлия уют домашен.

И си бос и дрипав шут,

препъващ се по пътя чер и прашен.

И в него сякаш  са и  другите и те-

понесли своите мечти, копнежи.

Вървим без ритъм – един във унес,

друг лети с крилете на големите стремежи.

Обител търсим- липсващия дом оставен нейде там във мрака,

с канелен дъх и с топлина, на южен склон….

И дай Боже в него някой да ни чака!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...