Орис на обикновена жена
Не мечтая за изключителна съдба
или зрител да трогвам, за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!
И ако седна на престол животворен,
бих се помолила за човешкия род!
О, зная те, живот мил и поетичен,
ти можеш да бъдеш толкова различен!
Не мечтая да си само неземна песен
и да потъвам в млечно-син сатен, нежен!
А да плуваш както искам, в мен,
със страст неосъществима, всяка нощ
и всеки ден!
или зрител да трогвам, за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!
И ако седна на престол животворен,
бих се помолила за човешкия род!
О, зная те, живот мил и поетичен,
ти можеш да бъдеш толкова различен!
Не мечтая да си само неземна песен
и да потъвам в млечно-син сатен, нежен!
А да плуваш както искам, в мен,
със страст неосъществима, всяка нощ
и всеки ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
