Nov 1, 2007, 8:58 AM

Орис на обикновена жена

897 0 13
Не мечтая за изключителна съдба
или зрител да трогвам,  за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!

И ако седна на престол животворен,
бих се помолила за човешкия род!
О, зная те, живот мил и поетичен,
ти можеш да бъдеш толкова различен!

Не мечтая да си само неземна песен
и да потъвам в млечно-син сатен, нежен!
А да плуваш както искам, в мен,
със страст неосъществима, всяка нощ  
                                                 и всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...