Nov 1, 2007, 8:58 AM

Орис на обикновена жена 

  Poetry » Phylosophy
721 0 13
Не мечтая за изключителна съдба
или зрител да трогвам,  за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!

И ако седна на престол животворен,
бих се помолила за човешкия род!
О, зная те, живот мил и поетичен,
ти можеш да бъдеш толкова различен!

Не мечтая да си само неземна песен
и да потъвам в млечно-син сатен, нежен!
А да плуваш както искам, в мен,
със страст неосъществима, всяка нощ  
                                                 и всеки ден!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??