Орисия
Искам аз да те сънувам,
как държа те за ръка
и не спирам аз лика ти да бленувам,
ти си истинска мечта
Като котенце и мишче, ний се гоним,
но някак си безкрайна става нашата игра
и пак за глупости ще спорим -
какъв късмет! - или по-скоро сбъркана съдба
Ти ме искаше неудържимо,
но аз отдръпнах се със лекота
и може би си плакала неутешимо -
заслужава ли си ? - май въпроса е в това.
После някак си смениха се нещата,
май, че ми хареса таз игра,
исках във стена да си разбия аз главата,
че изпуснах пак момичето-мечта.
И сега се боря с ветровете,
но искрица свети в плътната мъгла,
ще те сложа аз на трона редом с Боговете
и няма да допусна да бъдеш тъжна и сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
