7.04.2019 г., 13:16 ч.

... на авлигите, знай, не отива. 

  Поезия » Пейзажна
1413 19 25

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.

 

И с немирния вятър лети,
закачливо полата ми вдига.
Сякаш тихичко казва: Ах ти!
Знам, че криеш в душата авлига!

 

С мен запей! Подарих ти дъга,
виж, нашарил съм всичкото сиво.
Тази болка и тази тъга,
на авлигите, знай, не отива.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??