... на авлигите, знай, не отива.
Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети,
закачливо полата ми вдига.
Сякаш тихичко казва: Ах ти!
Знам, че криеш в душата авлига!
С мен запей! Подарих ти дъга,
виж, нашарил съм всичкото сиво.
Тази болка и тази тъга,
на авлигите, знай, не отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
