5.03.2008 г., 14:50

Орисия си, знаеш ли?

1.1K 0 2

Колко съм чужда на себе си - знаеш ли?

С каква лекота съм забравила полета

и звъна на китарата... знаеш ли?

Аз те търсих и чаках тогава,

в синята нощ, недокосната, знаеш ли?...

Орисия си, знаеш ли?...

 

Мислех, че си спомен. Само среща -

и, че си забравил... не, не съм си вече чужда...

И ето, че намери мъничко от себе си,

запазила съм я, твойта орисия -

не съм забравила полета

и звъна на китарата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...