2.12.2008 г., 16:38

Орисия за щастливци

682 0 1
Аз съм птица и летя над гори и поля.
Рея се в простора, подминавам дребни хора.
Хоризонтът е пред мен, слънцето над мен,
гали ме нежно и ми дава сила...
Дъжд ме къпе, измива ми крилата от хорската злоба.
Майката природа е моята утроба,
съдбата е моя орисница и ме закриля,
подарява ми звезди да ме пазят в нощта
и слънце да ме гали през деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Майката природа е моята утроба.
    Харесва ми ! Поздрави !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...