Dec 2, 2008, 4:38 PM

Орисия за щастливци

  Poetry » Love
683 0 1
Аз съм птица и летя над гори и поля.
Рея се в простора, подминавам дребни хора.
Хоризонтът е пред мен, слънцето над мен,
гали ме нежно и ми дава сила...
Дъжд ме къпе, измива ми крилата от хорската злоба.
Майката природа е моята утроба,
съдбата е моя орисница и ме закриля,
подарява ми звезди да ме пазят в нощта
и слънце да ме гали през деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Майката природа е моята утроба.
    Харесва ми ! Поздрави !

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...