Орисията на поета
Мъко моя, спътнице,
завист върла - глутнице.
Докога деня ми ще гасиш
и месечинката ще криеш?
Сгорчи ми хляба - гладувам!
Заключи извор - жадувам!
Сърце ограби - студувам!
Съня прокуди - будувам!
Мъко моя, разнолика,
вземай, ненаситнице!
Всичко ми вземи -
остави ми: изгрева,
песните на птиците,
на нощта зениците,
златната жар на нивята,
нежния шепот в гората.
На Балкана - мъдростта,
на Орлите - волността.
Вятъра буен остави,
да се надбягвам по слога.
Облака чер проводи,
дори без него не мога.
Остави ми в душата
на мечтите крилата.
Остави ми...
крилата!
завист върла - глутнице.
Докога деня ми ще гасиш
и месечинката ще криеш?
Сгорчи ми хляба - гладувам!
Заключи извор - жадувам!
Сърце ограби - студувам!
Съня прокуди - будувам!
Мъко моя, разнолика,
вземай, ненаситнице!
Всичко ми вземи -
остави ми: изгрева,
песните на птиците,
на нощта зениците,
златната жар на нивята,
нежния шепот в гората.
На Балкана - мъдростта,
на Орлите - волността.
Вятъра буен остави,
да се надбягвам по слога.
Облака чер проводи,
дори без него не мога.
Остави ми в душата
на мечтите крилата.
Остави ми...
крилата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергина Давидова Всички права запазени
