1.03.2017 г., 23:06

Орисване за сбогом

647 1 6

Върви...
Пътека съм орисала
за теб
за случване.
Несигурността,
със заклинания стъписала.
Страхът от грешки
съм прогонила…
Върви… един за друг
от утре сме история.
Върви. 
Какво ли мога да ти дам?
Едничко сричане…
на думи родени от Любов.
И с тях да заразявам.
Успея ли – щастлива съм!
Но ти във Любовта не вярваш
и за това, не ги четеш
и подминаваш.

 

Върви! Орисах  те на тръгване,
Не се обръщай!
Дори и да усетиш сбъдване…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...