1.03.2017 г., 23:06

Орисване за сбогом

643 1 6

Върви...
Пътека съм орисала
за теб
за случване.
Несигурността,
със заклинания стъписала.
Страхът от грешки
съм прогонила…
Върви… един за друг
от утре сме история.
Върви. 
Какво ли мога да ти дам?
Едничко сричане…
на думи родени от Любов.
И с тях да заразявам.
Успея ли – щастлива съм!
Но ти във Любовта не вярваш
и за това, не ги четеш
и подминаваш.

 

Върви! Орисах  те на тръгване,
Не се обръщай!
Дори и да усетиш сбъдване…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...