Ортодоксално
1.1K
0
1
По Френки Милър
На ревността по студените релси
(това "чудовище зеленооко",
по думите на Шекспир)
промъква се чувство сиротно.
С бодлива тел заграден си,
като че ли сме на полосата.
Все още с нежност отдаден си
и други вече са времената.
Ревност... какво да добавя...
Но за тебе не бих се сбила,
а стихото си така ще направя.
И... скалпа не бих й свалила...
Скъпа...
...............................
дай ми малко хартия,
моливът е в ръката ми...
Чувствата си в думи ще обвия
да тържествуват сетивата ми...
о, моя скъпа...
скъпа...
но аз не искам да умра...
Darling...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
