11 апр. 2008 г., 11:27

Ортодоксално

1.1K 0 1

По Френки Милър

На ревността по студените релси
(това "чудовище зеленооко",
по думите на Шекспир)
промъква се чувство сиротно.
С бодлива тел заграден си,
като че ли сме на полосата.
Все още с нежност отдаден си
и други вече са времената.
Ревност... какво да добавя...
Но за тебе не бих се сбила,
а стихото си така ще направя.
И... скалпа не бих й свалила...

Скъпа...
...............................
дай ми малко хартия,
моливът е в ръката ми...
Чувствата си в думи ще обвия
да тържествуват сетивата ми...
о, моя скъпа...
скъпа...
но аз не искам да умра...

Darling...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...